На лятото с ефирния балон се връщам към отминалото детство,
препускам на гърба на буен кон и гривата му с пръстите разресвам.
Извличам сок от изгрева червен, здрависвам слънчогледите по пътя,
какво по-хубаво от слънчев ден, с емоции до козирката пълен.
Напряко през полята се задава файтонче, натоварено с мечти,
а кочияшът с шапка резедава ми подарява не една, а три -
три мънички шишенца с цветна течност и плуващи мехурчета из тях,
усмихнат под мустаците небрежно, внезапно за глухарчета запя.
„ Опитвал ли си вино от глухарче, докато още в жълтина искри,
с особен дъх вкусът му е обрамчен – на свобода, на лято, на игри.“
Шишенцата в ръцете затрептяват, изпускат приглушена светлина,
усещам нечия добра поява, в краката ми тревата засия. ...