15 февр. 2005 г., 07:14

Вино съм мелнишко, с пенлив рубинен цвят 

  Поэзия
889 0 2

Вино съм мелнишко с пенлив рубинен цвят

И бял синджир със специфичен аромат!

Наслада нося в зажаднял за обич свят!

Отпий ме бавно! Аз съм просто благодат!

 

С мадейров вкус съм стичаща се капчица

Ъглопобрана в крайчето на устните ...

Милувка скрита в стара детска шапчица,

 

Магия - ронеща се между пръстите ...

Ела! От дъх до дъх със обич ме създай -

Лоза съм мелнишка! С душа - широка!

Над Струма с повея ръка към мен подай.

Израствам в корените, за да съм посока!

Шуми кръвта, но Същността е отлежала

Карминената ни Любов, добива Плът!

От плодове е Истината натежала ...

 

Сънувай ме - за да оставам Кръстопът!

 

По долината с аромат нощта изпълвам,

Ела без страх! И като цвят ме разпознай!

Неподражаема съм, но на теб приличам...

Лице в лице, до дъно в мен се опознай!

Изтънчено и ... с тайнство те привличам,

В очите пъстри от любов се ражда ден ...

 

Ръка протягам и на обич те заричам!

Утеха сладка съм щом ти си сгушен в мен,

Бъди щастлив! До образ тихо ме създавай

И нека в бъчвите нощта да прекипи!

Не се страхувай, до Душа ме притежавай

Ела сега! Сърце,  в сърце ще се стопи!

Налей ми Вяра! Нека с нежност да отпия,

 

Цветът на още неразпукналия грозд ...

В съня ти нощем сладкогласно ще се свия!

Я гледай, в нас се съмна! Вдигам тост!

Тежко южняшко вино съм! ... Ще те напия!

© Йоанна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??