Ти си единственият, който знае всички граници,
минимуми и максимуми на моето търпение,
петната по бюрото ми от разлято вино
се изтриха сами, и в мен не остана и капка съмнение,
че този филм е продължението на продълженията,
поради изчерпване на въображението
героите стават непредсказуеми.
Не донасяй повече вино и не се събувай.
Няма нужда да влизаш, вече си по-близо, отколкото би ти се искало.
Вече си на сухо и топло, не, не в сърцето ми,
на чаша вино с мен, в мислите.
© Мария Все права защищены