Знаеш ли - виновна съм,
виновна в любов, в наивност,
виновна във вярност, в вяра,
в хората, в теб, в обич без всякаква
пощада и безкрайност.
Виновна съм, знаеш, знам,
но ме оставяш,
страдаща във виновността ми,
без дума, звук, отглас,
крайна невярност в мен.
Изгарям в желание,
твоите тъмни, топли очи да изплувам,
от край до край - да потъна,
да дишам от теб, за теб
Не искам да обичам,
не теб, не нас, не твоите тъмни очи.
Никога, не, не и сега, не после.
Стига, няма да дам,
сега аз не обичам.
© Тони Иванова Все права защищены