toxin (Таня Донова)
357 4102
4 янв. 2014 г., 19:15

Виновна 

  Поэзия » Любовная
1076 0 13

Виновна съм, че губя почва под краката си,

когато спра за миг да те усещам,

виновна съм, че нощем яхвам вятъра

при тебе да ме отведе на тайна среща.

 

Виновна съм, че за света оставам сляпа,

защото си живея в мой измислен свят -

до болка нереален като песен неизпята,

но затова пък на мечти несметно е богат.

 

Виновна съм, че повече от тебе искам,

пия те до дъно, но пак мори ме жажда.

И няма спирка за горещите ми мисли

... и няма път за дръзките желания.

 

До теб се будя, ала ти не си до мене,

дълбоко в пазвите те крия по принуда,

ревниво браня скъпоценното ни време.

Виновна съм, че те обичам до полуда!

 

 

 

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да! Чудесно е! Това е онази вина, към нас самите!
    Но какво би бил живота ни без нея, се питам!
    И ако наказанието е, да умеем, да обичаме до полуда,
    струвало си е да и3пием до капка-сладката лудост!
  • So if you feel this is not love! More like a need.
  • Невинна си, спокойно!Желая ти една чудесна,успешна година, лишена от угризения,Таня!
  • красива любовна изповед, Таня...
    за много години!!!
  • Чудесен стих, Таня!
    Виновни за любовта няма!
  • Споделям!Аплодисменти!
  • Най-красива и невинна е вината от любов
  • Любовта е голяма вина и винаги - оправдание за грешки... още един прекрасен стих за любов днес!
  • Виновните се осъждат сами на страдание , наречено ЛЮБОВ ! ЧНГ ,Таня !
  • Споделям! Хубав стих!
  • Любовта е без вина!
    Прекрасен и емоционален стих!
    Поздравявам те!
  • "Не е вина де си безумно влюбен,
    когато вятърът докосва с меч челото.
    В една илюзия животът се погубва.
    Мечтите-спици святкат в колелото.

    А твоето сърце кърви до лудост.
    Кърви до пълната несподеленост.
    И отстрани приличащо на глупост,
    за теб самия това е нещо ценно.

    За охлюва любов не съществува.
    Той бавно се изкачва към небето.
    Към шуплите на вечността пътува.
    Самотен върху пясъчния хребет."

    /missana/

    Поздравление за стиха, Таня! Вдъхнови ме да напиша горния текст.
    С най-сърдечен поздрав: Мисана
  • Виновна ли си ти,че времето лети,
    усещаш своя път - напреде е мигът
    и бързаш към без края,във мислите си,зная.
    Виновна ли си ти,че времето лети...
Предложения
: ??:??