16 дек. 2017 г., 21:46

Виновни 

  Поэзия
466 4 13
Изгубени, в кръгове.
Въртим се и няма
в миналото връщане,
ни светло бъдеще пред нас.
Пляс, пляс,
като риба на сухо,
отнемат ни утрото,
а ние смирено казваме " да".
В състояние полусънно –
ни риба, ни рак,
да ни осъдят е тъй лесно.
– Не хора, а брак!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Предложения
: ??:??