8 сент. 2007 г., 11:27

Виновни очи 

  Поэзия
862 0 18
 

Препънах се в теб. Случайно.

Ала не помня накъде вървях.

Размяна на погледи. Банално.

До днес не знам защо се спрях.

Обърнах се, ръка подаде пръв,

невинно приех, от разстояние.

Не бе ръка, бе за промяна път,

една посока, общо съзерцание .

Евин грях бе може би, не знам.

Навярно ти препъна се в  мен?

А  дали случайно спрях се там?...

Раних те, след мен си променен.

Очите ми за всичко са виновни,

частица под клепачите не скрих.

Не исках да са толкова отровни...

Отмина с болка ти. И с порив тих.

(а)
07.09.2007г

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??