За какво са ни всичките мигове,
щом напусто е всяко очакване,
щом не можем да се докоснем
и погледнем реални в очите?
Светлее само мониторът,
думите виртуално прескачат.
Вече мъчно владеем чувствата,
флуиди хвърчат в тишината.
И какво, че животът е хубав,
когато сърцето е влюбено.
Тази любов - виртуална,
е безразсъдна, просто безумие.