Чакам не среща, а кратко почукване.
Ти си само няколко редчета по екрана.
Предаваме топлина само със буквите.
Знаеш ли, мъничко вповече, добре е за двама...
Пръстите в слепота търсят клавишите.
В компютърен свят сме плътно завързани.
Даже не знаеш как живея, как дишам,
колко съм свикнал, колко привързан...
Непозната си. Любима и Свята.
Толкова чиста... Няма преструвки...
Километрите между нас, скъсяват писмата
и мегабайтите нежни целувки...