Морето днес е в истински фурор,
величествено... в стола на безкрая.
С диапазон вокален на тенор...
от арията му... небето се разтваря.
Притихнали са гларусите черно-бели.
Кормораните, от смайване не схващат,
че вълните вече, снежно побелели,
Есента с концерт на виртуоз изпращат.
Звездите във захлас, дори не мигат,
Луната щедро сипе светлина в ефир.
Скалите царствено в пръски се обличат
щом вълните правят им шпалир.
Облак тъмен в миг завеси плътни спусна,
гларуси за бис запляскаха с криле.
Небето от възторг в сълзи избухна...
Морето биса с удоволствие прие.
Тогава... в гръмотевичен спектакъл...
Морето и Небето се сляха във дует.
Вятърът във скреж се бе облякъл...
поднасяше от мълнии букети... с пирует.
24.10.2020г.
© Теодора Атанасова Все права защищены