И стана тя, каквато стана
По улиците никой не остана
В магазините тук-там човек за цвят
Боже, на къде отива този свят.
И дискотеките и те са празни
Само спомени от ресторанти разни
Даже глобите за газовите отмениха
И да не мърдаме от вкъщи ни вмениха.
На война, е като на война
Дори и депутатите ни тук са без вина
Врагът ни е невидим, без лице
А ние сме с вързани ръце.
Но има начин ний да го сразим
Да се опазим да се не заразим
С воля, дисциплина и кураж
Спасението от вируса не е мираж!
Трябва само в къщи да стоите
Ръцете да си миете и да не се боите
А утре пак на нашия балкон
Ще грейне слънце по закон.
И всичко ще си тръгне кат преди
И вирусът не ще ви веч вреди
Ще се прегръщаме без притеснение
И да правим работи в уединение.
Без страх, че някакъв си вирус
Дошъл е, който някъде от Сириус
Ни дебне за да ни докопа
И даже ни копай окопа.
И въздуха отново ще е мръсен
И пак ще има ресторанти
И вечерния ни час ще пак е късен
И пак ще има емигранти.
И генералът най- накрая ще реши
Ще каже „Може да излезеш ти”
Ще почнат луди забавления
От скуката голяма избавления.
© Hristo Hristov Все права защищены