Вишната е пак родила в двора,
през листите й плод наднича, аленее,
като страни на граовска девойка.
Пришумяват изкривените й клони
с полъха на Струма, песента на баба
им приглася с помена за Марко Кралевити.
От душата идват думите, мелодията й
подхваща дядо с чука от барачката,
майстори с усмивка новата ни люлка.
Полюшват се във спомена и клонът,
и дъсчици излинели люлчени, шумата
припява и кълвач долита, чук-чук-чука.