ВИСОЦКИ
Ти бе кумир приживе. Бе любим
на хиляди. На хиляди бе рупор.
И твоят глас хриплив, неумолим,
разстрелваше неправдите от упор.
Китарата бе твоят автомат,
а песните ти – твоите патрони.
В един объркан, неприветен свят,
ти искаше злините да прогониш.
И с глас – камбана, ти донесе смут,
печелейки любов, но и омраза.
Не беше дипломат. Не бeше шут. ...