Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
25 сент. 2013 г., 10:37

Високо 

  Поэзия
936 0 13

 

На Бистра Малинова

 

Смалявам се пред толкова високо.

Смалява ме страхът ми да не гъкна

и с глъчка висотата да съборя.

Поезия стърчи! – висока църква.

 

Но в църквите по-често има врява.

Поезията само е различна.

Високите камбани ме спасяват,

защото на лалета ми приличат.

 

А струните създават свои пръсти,

които да ги дърпат и разнежват.

И няма нужда нотите да търся –

какви ти ноти в тази бяла бездна!

 

Там глъхне победена суетата

и всяко самовлюбване е чуждо.

И чувствам, че несетно съм попаднал

в страната на изгряващото утро.

 

Лъчите на поезията раждат

дълбокото на новото ми слънце.

И няма нужда, няма смисъл даже

да търся хоризонт, за да потъна.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??