Тъгата ми предпразнично е високосна
и дремят в календара празни дати.
Чорапите от бяла прежда доизносвам,
които лани мама ми изпрати.
Как топлят само тези плетени чорапи!
Но сякаш че в душата демон леден
към моето сърце протяга хищни лапи,
за да откъсне спомена последен.
Гори кандилцето под снимката на мама,
но в тишината светлина не рони...
Едиинствено смъртта, разбрах, не е измама,
в лика ù взрян - най-святата икона. ...