Вися върху ченгели от въпроси

31 янв. 2024 г., 10:13

Поэзия

228 4 2

ВИСЯ ВЪРХУ ЧЕНГЕЛИ ОТ ВЪПРОСИ

... дали когато пускам някой лев в кутията на просяка пред храма,

по-достолепен и от барелеф, не съм отминал гладни други двама,

дали когато песнички в зори редя във Фейсбук, някой друг не плаче,

тъй както вятър вие вдън гори – едно самотно, дрипаво сираче,

дали когато си купувам хляб, пред фурната не съм настъпил мравка,

а мишката от моя вехт долап гризе ми вкъщи Блок, Рембо и Кафка,

дали не дишам въздух, отреден от небесата – да го вдишват други,

и ако Господ кротко бди над мен, нима аз имам някакви заслуги? –

разпънат между радост и печал, дори не знам денят какво ми носи,

и ще вися, тъй както съм висял, и днес върху ченгели от въпроси...