Пуста гара.
Буренясал глух пущинак.
Празни кутии мечти се търкалят.
И сухи следи историческа прах.
А пък влакът минава,
без дори да изсвири.
На баира,
ей там съм се покатерила.
Като Колчо съм глуха и няма.
Само цялата съм очакване...
Ехееей... Да изсвири...
Влакът... Иде ли?...
Тук е, тук е спирка България!
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены
великолепно си го казала и написала...
Веси, сърдечно те прегръщам.