ВЛАКЪТ КЪМ НИЩОТО
Къде се дяна белият ми кон?
И Принцовите острови – къде са?
Момичето от белия балкон,
което страшно много ми хареса?
Къде е хълмът с пролетни треви?
Нима през него минаха косачи?
И – спънат кон! – денят ми си върви –
не знам дали върви, или се влачи?
Къде са? – младостта, копнежът див
по едрите звезди над Фамагуста?
Мен сякаш във гигантски кадаиф! – ...