Пак ме викат в себе си,
уплашени, дебели,
усмивки на безчестни паралели.
Влакът празничен.
Аз клатя сляпо вятъра.
Напудрени и спрели,
таткуват в мен минутите умрели.
Студени пак са линиите.
Голи, влажносмели,
разглеждаха ме градски менестрели.
Усещам приближаване на фея.
Боичките й днес са бели,
показват ми към теб любовните табели.
Изгаря слънцето в очите ми.
Косите ти лъчите са развели.
Те галят мойте мисли онемели.
Пристига гарата.
Сърцето ми гърдите ти са взели,
там чакащи мечтите сме си слели.