24 мар. 2021 г., 09:05

Властелин на нищото 

  Поэзия
892 4 11
Звяр увенчан си с корона,
неотстъпчив си за трона
черен, заеман с години –
бурен сред райски градини.
Пръскат те – никнеш без мяра,
скубят – издънки прокара,
смучеш до кърви гърдата,
що те държи над земята.
Тровиш озона, водата
мътиш и кална се мята,
синьото ѝ жабуняса,
празното дъно тревяса. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Направѝ най-трудното - стани господар на самия себе си »

10 место

Предложения
: ??:??