Влюбен бях в едно момиче
с златни, хубави коси.
Нежна бе като кокиче
и имаше сини, мраморни очи.
Погледът и бе от диаманти,
лудо я обичам във всеки спомен.
Целувките и са горещи тайни,
загубата бе товар огромен.
Обичахме се лудо до последно,
копняхме да сме заедно до края,
но тя замина надалече,
прибра си я ангелът от Рая.
Сега сълзлива е душата
и всяка глътка е солена.
Спомени целуват се с тъгата,
а загубата ми бе отредена.
© Пламена Добрева Все права защищены