Аз съм влюбеният гълъб в твоето безразлично лице. Знам, че не си ме лъгал, лъга ме само мойто сърце. Кратка пауза съм ти в мислите. И на това ли да се радвам? Не аз, зениците ми са песимисти. Подай ми шоколада. Горчи, значи е истински - също като любовта. Много боли, помисли си искаш ли мойта тъга. Не? Не желаеш, преситен си? Колко устни целува и блазни? Е тогава върви си, има чувства заразни. Не, не спирай! Какво се обръщаш? Нищо не си забравим. Аз не ти бях дом, а временна къща и ти току що изхвърли бравата.
Избрах стихчето с най-ниска оценка, за да го коментирам. Идеята е хубава, но според мен подлежи на редакция.
Какво се казва първия коментар:"Не виждам връзката на гълъба с всичко останало в стиха"
"Аз съм влюбен гълъб...
Ти - безразлично небе."
Сега вече тази връзка я има, нали? Корекцията е минимална.
Другият критичен коментар е, че текста е напосоки. Това усещане се създава от многото думи използвани в произведението. Просто трябва да се изчисти от излишния товар. Давам пример, като продължа с още 6 реда:
Знам, че не си ме лъгал,
лъга ме мойто сърце.
Пауза съм в мислите ти,
а това не ме радва.
Зениците ми са песимисти.
Подай ми шоколада.
И така нататък. Ако искаш ще довърша редакцията, ще го направя, но това не значи, че аз съм прав в случая. Просто аз така го виждам пречупено през мойта призма
Поздрав!
Благодаря Валя и ти много хубаво пишеш. Особено ми хареса стихотворението ти "Праведна", дано повечето от хората са такива.
Диана, за това, че ти не виждаш нещо, не значи, че стиха е за две!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.