Да можеше да ме докоснеш само,
когато в душата болката крещи
и във очите сълзите скрито замълчат,
ще ме обикнеш до безсилие.
Да можеше да ме разтвориш като книга
и ред по ред от мен да зачетеш,
безсънни, дълги ще са дните ти,
докато прелистиш и последния ми лист.
И само ако можеше да ме откриеш,
не ти е нужен миг да разбереш,
в гръдта сърцето ми как лудо бие.
С надежда любовта му ти да споделиш.