20 февр. 2007 г., 08:34
Влюбени
Твоят поглед като тиха река ме залива
и ми шепне без глас: "Остани с мен..." и "Ела..."
Аз притварям очи и тръгвам - омаяна,
не вървя ... а с теб тихо летя.
Ти ме водиш във тихия кът на безкрая,
там стрелките на времето тихи са - спят.
И усетили чудото - твоите устни,
ненаситни и нежни не могат да спрат,
да танцуват с усмивка и с жар да ме парят,
да са тихи... без дъх да шептят твоя зов,
на сърцето с горещия ритъм: ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация