В М Е С Т О Д А С Е П О К А Е Т Е
Да не се срещнем, решихте.
Защо? Какво ви направих?
От себе си вие се скрихте,
чиста аз пак се изправих.
Омразата лош е съветник,
а вие ме мразите, зная,
но в мене не нося клеветник
и мога безкрайно да трая.
Оплюхте ме с думи безсрамни.
Копахте ми яма дълбока.
Кой в нея, не зная, ще падне,
но скоро изтича ви срокът.
Колко злоба за мене, не знаете,
изпратихте, и тъй грешихте,
но вместо да се покаете –
да продължите решихте.
© Стойна Димова Все права защищены
Трогната съм от твоята преданост.Това стихотворение не е сега писано, дори е поместено в една от стихосбирките ми, която е публикувана през
2013 година и е със заглавие "Нека само да се съмне".Нито пък специално съм подбирала сега да пусна тази творба.Аз не се оплаквам. Нито ме интересува мнението на един злонамерен човек, който върви след мен и пиши каквото му хрумне.Ето една моя миниатюрка:
"С малко думи много казвай!
С много думи не наказвай
и мълчанието даже
може всичко да ти каже."
Благодаря ти от сърце за готовността да ме подкрепиш!
Радвам се на отношението на добрите приятели по перо!
Желая ти здраве, мир и любов в семейството и творчески успехи!