Вместо епитафия

Такъв ще съм дори като умра.

Естествен, откровен, дори наивник.

Такъв ще съм си даже след смъртта.

Толерантен с всеки свой противник!

Така ли трябва да е? Аз не знам!

Но знам, че никой няма да ме върне!

Защото минеш ли веднъж оттам

във шепа черна пръст ще се превърнеш!

Наивник бях, такъв ще си отида.

Вярвах, и прощавах, и сгреших!

От мен създаденото кой ще види?

Ще прочете ли някой някой стих?

Дали ще има някой, който жали?

Не ме интересува! Може би!

Ще критикува някой! Друг ще хвали!

Ще има ли истински сълзи?

Приятели, обичах ви, така е!

Със други аз не бих ви заменил!

Къде сега ще бъда Дявол знае,

или пък Бог където е решил!

Все е тая - вече съм оттатък.

Правил, струвал, краят му дойде.

Вярно е, животът тъй е кратък,

Е, за мен това е за сефте!

Казваха - в отвъдното е Раят!

А сега аз сам ще проверя!

Ала другите не ще узнаят

къде ли ще отидат след смъртта?

За мене знам - наивник съм, но грешен!

Вярвах и за всичко си платих!

Родих се и живях! Не съм безгрешен!

Дали с живота си не съграших?

Обичах, любех, страдах и копнеех!

Вярвах, гонех своите мечти!

Радвах се и истински живеех!

Всичко беше кратък миг! Уви!

26.12.2020 г.