„С надежда сетна в поглед сляп
хляб чакаше, ръка протегнал,
а някой камък вместо хляб
оставил бе в дланта му черна.„

                    Михаил Лермонтов

Седнал е на онази улица,
по която минават само мъже.
Свел очи пред шапката,
вместо куче-до него навито въже.

Спомени са го завили,
одеалото на леш смърди.
Прости, но той друг начин не знае,
пред тях моли да го извиниш.

Стои на твоята улица от години,
отгатва по парфюмите мъже.
Въжето е до него, ако минат
и петаче хвърлят... заблудените жени.