Като лятна вечер отиваш си от мен - недоизживяна
и, вместо с залеза, със теб ще се сбогувам.
Всяко утро ще отваря нова рана... и ще се връщам,
макар да обещах завинаги от теб да отпътувам.
Като зимен ден отивам си от теб - студен и нежелан.
С мен едва ли някой някога ще се сбогува.
По моя път напред ще продължа, макар и сам,
щом за тебе любовта ми нищичко не струва.