Отиде си, тъй както и живя,
спокойно, ненатрапчиво и тихо.
Като река в морето ти се вля,
сълзите ни съня ти не смутиха.
Ти беше пристанът и всеки път,
очакваше ме месеци, години.
Щом бурите житейски ме сломят,
прошепваше ми: - И това ще мине!
Ни тежка дума, нито поглед строг,
за мене беше прошка и опора.
Не вярваше ни в дявола, ни в Бог,
но казваше: - Деца, бъдете хора! ...