Понеже четох все през ред Езоп,
живея бързо, ала бaвно мра.
За мравчицата често е потоп
и капка росна в лятната гора.
И цял живот да тичам на зигзаг,
подобно дивеч пред ловджийски рог,
език изплезил, мил или недраг,
ще изповядам и самия Бог.
Не знам защо изобщо бях дошъл:
фенер ли бях строшен, чешма, паве...
Обувка вехта е трамваят жълт,
обесена на връзките си две. ...