по "Изкуствен интелект"
на Стивън Спилбърг
Той намери я...
Йовковата лястовица бяла
на дъното на синьото море,
с криле вълшебни, като фея,
с усмивка нежна като пролетно лале.
Очите му детски смирено мълвяха
молба единствена, кървящо крещяща,
да бъде дарен с чудото свято,
да има сърце живо, туптящо.
Моторни дихания разделяха думите,
или беше просто тъга,
че бе по-различен от другите,
а жадуваше само обич една.
И същата восъчна фея,
направила Пинокио момче,
го гледаше далечно, топло и безмълвно
в бездната на синьото море.
В сълзите му тихо таеше се вярата
и зачака вековно със свойто мече,
явно не знаеше, че да обича и плаче
може само истинско, живо сърце.
Не се раждаш, а ставаш човек.
© Ана Все права защищены
Бъди жива и здрава! Честита Нова Година!!!