mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
5 авг. 2011 г., 10:57

Вода 

  Поэзия
932 0 5

Променях се. Като водата преминавах

в различни агрегатни състояния.

В прегръдките ти се разливах, ставах

и леден къс, замръзнал от мълчания.

 

Такъв съм си – бушуващ океан,

отивам си със отливите шумни.

Но не след дълго връщам се желан,

да загася пак страстите безумни.

 

А друг път съм почиващо поточе,

напиващо устите зажаднели.

Бях чист аз като него - непорочен,

но опетниха ме предателите спрели.

 

Красив съм друг път като водопада,

разбивам се в скалите, продължавам.

Че силните изправят се, щом паднат.

След всеки удар по-уверен ставам.

 

Такъв съм си, макар да се променям.

Един и същ. Не всекиму изгоден.

Като водата често се изменям,

но само за да продължа - свободен.

© Мартин Спасов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??