25 мая 2008 г., 12:57

Водопад и Дъга 

  Поэзия
736 0 3

Водопад и Дъга

Пролетният водопад
погледна скришом към дъгата.
Тя във погледа му спря,
искряща пръсна се в росата.

Пролетният водопад
дали си ти? Вдигни очи,
дъгата виж дали съм аз?
В росата поглед потопи.

Във шепи капчици роса
вземи и устни потопи,
виж водопадът как се сля
с дъгата, и ме целуни.

С целувка сляха се дъгата
и водопадът. После в нас
искриците му заиграха,
сред тях сме двама: ти и аз.

 :-)

© Емилия Миланова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много красив и свеж стих, Еми. И аз съм голяма фенка на водопадите, поздрави!
  • Благодаря ти Жени Първия стих стоя дълго време в папката. Днес поглеждайки към него, мисъл ме осени и без да искам го довърших
  • Много е красиво усещането за чистота и нежност, което струи и прелива от водния Ви стих.
    Чудесен е.
Предложения
: ??:??