Да можех да нарисувам с думи града си –
далечния Залцбург с бели дворци
и спретнати къщички с китни тераси,
ограждащи неговите покрайнини.
Имах на времето детство щастливо –
родих се след тридесетгодишна война,
по днешни стандарти в градче доста диво...
За мен беше пъпът, то - на света.
Не можеше иначе някак, да бъде –
човек не избира свойта съдба...
Но днеска, когато витая отвъде –
все още живея на тази Земя. ...