Лежи народе възбудени,

лежи си кротко, ти лежи.

Под сянката, любима твоя,

ти свойта участ посрещни.

Където сведена главица,

ще има кой да посече,

където твоите дечица,

ще друсат мазно маане.

Лежи и чакай Кралят слънце.

Да дойде да те отпере.

Да щипне твойте меки бузки.

Кат булка да те отнесе.

Безстрастен беше ти, безсрамен!

О‘ просто само си лежа…

С краката вирнати на рамо

И „Ох“ да кажеш не успя.

Но имаш своята утеха,

да бъдеш жертвена овца!

Тъпчи по чистата пътека!

Със вяра, пръскай доброта!

Да станеш сила без герои,

уви, така и не можа…

Нефелните си мощи стари,

ще влачиш, чакайки смъртта…

Това не е прогноза празна,

за жалост туй е реалността.

Съдбовност няма нито правда,

а спяща воля за борба.