В снега намерих премръзнало врабче.
С длани стоплих крехкото телце -
погледна ме с питащи очички
и аз гостих го със трохички.
Изчирика закачливо,
примигна то игриво,
нетърпеливо запърха с крила,
разтворих длани и то отлетя...
© Ласка Александрова Все права защищены
Положих го нежно в моето джобче...
И после в гнездото на терасата,
Да го хранят врабците на масата...
На обща трапеза за всички
И караници да няма бе, птички!