17 окт. 2007 г., 10:17

ВРАБЧЕШКА ИСТОРИЯ 

  Поэзия
754 0 20
Не се наяжда врабчо със трохи,
но никоя троха не отминава.
С човчица прибира ги... Дори
да е наронена от някога измама.
За хляба знае, че е най-голям,
дори да е на хиляди парчета.
Кълве го врабчо бавно, грам по грам,
а в погледа му ситостта просветва...
Един човек прогони го дори
и после хляба грубо с крак подритна.
Подразнен бе, че няколко трохи
на врабчо сила дават да политне... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??