24 июл. 2024 г., 08:09

Врабчета в шепите на Бога 

  Поэзия
142 5 3

ВРАБЧЕТА В ШЕПИТЕ НА БОГА

 

Дали в дълбока пещера,

или в светулкова коруба,

съдбата беше с мен добра –

макар понякога и груба,

 

по-нежна и от хлорофил,

по-тиха от дъждец в дъбрави,

а аз за всичко съм простил,

и всичко лошо съм забравил,

 

от хляба си – едно парче,

троша го винаги с врабците –

и аз влетях със тях – врабче,

като във черква без капител,

 

и мъкна в пътното торбе

непоносимата надежда,

че Бог от синьото небе

със обич всекиго наглежда,

 

и – ако няма за един,

какво тогава имат всички? –

не пеят ли в простора син

за всинца ни добрите птички,

 

нали еднакво ни пече

и слънцето – на бавен огън?

Човекът е едно врабче!

Врабче – във шепите на Бога.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??