ico1_all (Христо Паничаров)
27 524
23 нояб. 2016 г., 18:40

Врани 

  Поэзия » Философская
883 1 11

 

 

                                                     Врани

 

 

                               Не пиша аз за вас, проклети врани,

                               напразно взирате се в мойта плът,

                               не ме вълнуват ваш'те мелодрами.

                               и крясъците ви не ще ме спрат.

 

                               Не ще участвам в „брадъри“ и „ферми”,

                               сценарият за мен е глуповат,

                               за друго ще запазя свойте нерви,

                               не ще се впиша в вашия формат.

 

                               В гората ще избягам и в полето,

                               там вашето безсилие е факт,

                               аз още вярвам във това, което

                               от вас ще скрие моя малък свят.

 

                               Не сте в света единствените птици,

                               не е тъй страшен грозният ви грач,

                               все още има бели гургулици,

                               надежда има, има детски плач.

 

                               А вие с мърша ще се наядете,

                               ще отлетите и стопите в мрак,

                               защо ли трябваше да ме кълвете,

                               да ме уплашите май няма как.

 

 

                              23.11.2016 г.

© Христо Паничаров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??