Вратата на душата ми простена
докосната от ледените пръсти
на вятъра, дошъл да ме потърси.
Живота ми е ненаписани поема
и облаците толкова са гъсти...
Но вярвам - Слънцето от тях ще ме отърси.
И със Надежда тихо в мен стаена
с Вяра силна трижди се прекръстих...
Родена в удара между стоманата и кремъка
пожар запали в мене Любовта...
Пречистиха ме пламъците пъстри!
Изви се път пред мен, по който да поема...
Врати пред мен отвори Вечността.
© Ангел Милев Все права защищены
Поздрав!