8 нояб. 2018 г., 09:05  

Врата пред мен, която се отвори 

  Поэзия » Другая
653 1 2

Вратата на душата ми простена
докосната от ледените пръсти
на вятъра, дошъл да ме потърси.

 

Живота ми е ненаписани поема
и облаците толкова са гъсти...
Но вярвам - Слънцето от тях ще ме отърси.

 

И със Надежда тихо в мен стаена
с Вяра силна трижди се прекръстих...
Родена в удара между стоманата и кремъка
пожар запали в мене Любовта...

 

Пречистиха ме пламъците пъстри!
Изви се път пред мен, по който да поема...
Врати пред мен отвори Вечността.

© Ангел Милев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??