30 окт. 2008 г., 07:41
Вървях безкрайно дълго. По безкраен друм.
И търсих все финала. На безкрая.
Вървейки, все повтарях си наум,
че скоро ще пристигна във онази стая.
Вървях и стисках ключ един.
В дъжда сълзите тихо се размиваха.
А мислите объркани потъваха във дим.
Цигарен. Спомените ме раздираха.
Вървях безспир. През собствените си миражи.
Вървях през спомена за лято влюбено.
Вървях през собствените си накъсани пасажи.
Със ключ в ръка, във времето изгубено. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация