18 февр. 2015 г., 09:05

Време 

  Поэзия » Философская
691 0 6
Намачкано време -
кърпичка за бършене на история.
Попило сълзите на мнозина
изтрило грима на суетата.
Спи в джоба ми и сънува...
Будя го,
дърпам го за ушите
и все му се карам.
-Бързо, бързо, няма време!
То ме гледа умно, някак кучешки,
пак предъвква старите си спомени
и заравя болката във свойта мудност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Все права защищены

Предложения
: ??:??