Времето неумолимо дреме пред вратата ми...
И то е тъй абстрактно както любовта.
Робуваме му кротко, непохватно..
Илюзия била целта.
Когато доверим му се и литнем,
забързани да си стремим мечтите...
забравяме, че трябва да притихнем,
когато поразяват ни стрелите.
Злокобно, бавно, пеещо и сляпо
тече си времето край нас,
а стражът на душата тихо плаче,
жалеейки илюзията "час"... ...