14 окт. 2006 г., 01:04

Време 

  Поэзия
666 0 2
Не се обръщай, времето минава,
не гледай там, часовникът ти изостава.
Сега това е, което утре ще го няма,
времето е, знай, неизлечима рана.

Когато ти си се родил , си чака
л
и колко нощти сам си плакал.
А след това, детенце малко,
времето минава, колко жалко.

И после мъж за малко ти си бил,
и много тайни може би си крил.
Сега си старец, пред смъртта витаеш,
на всички ще е мъчно знаеш.

Недей да рониш сълзи, времето минава,
когато ти си тръгнеш друг ще се яви тогава,
ще тръгне той по твоя път отново,
отвлечен е от времето тъй скоро.

Недей оставя нищо тука,
с времето ще бъде на боклука.
Нали и с теб така направи,
дали си бил, не ще се знае. 

© Таня Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??