Времето е ... сън в отделни стаи.

                                            Всеки, според своята реалност,

                                            раздробява Вечността.

                                            Просто е ... един несвързан пъзел

                                            от съзнателни неща.

                                            И сега си представи, че можем

                                            крайностите  да обединиме!

                                            Полюсите ни изглеждат сложни,

                                            с корени - несъпоставими.

                                            Виж! Зад огледалото от думи

                                            има някаква матрица стара.

                                            Сблъскваме се с нея и се губим!

                                            Пръснати - отслабва всяка вяра.

                                            Трябва слънчевия лъч да следваш!

                                            Упорито в бъдещето вложен,

                                            силата му миг след миг укрепва.

                                            Прави огъня от прах - възможен!

                                            И тогава Времето не властва.

                                            Важна е посоката - нагоре!

                                            Щом душата може да израства,

                                            нека корена сънува спомен!