Измерваме живота си със време
На времето обаче не му дреме,
Че някакъв си там човек,
Който даже не живее век
Трепери си само за живота
И тегли здраво си хомота
Обвит с хиляди проблеми
Без много, много да му дреме
За бъдещото поколение,
Което е пък е в неведение
За миналото на човека,
Идващо пък някъде от панти века.
Така живее си човек без време,
Но идва време вече да му дреме
Защото бъдещото поколение
Ще го осъди, без съмнение
За неговото безхаберие
Към бъдещото на децата
Ще го накаже със забрава
Ще го осъди, че не дава
На бъдещото поколение
Живота, който заслужават
А времето си похабяват
Да искат само власт, пари
……………………………………………
ПОСПРИ БЕЗУМЕЦО, ПОСПРИ.
………………………………………………….
Да мъчиш бъдещото поколение
И да го тласкаш към забвение.
© Hristo Hristov Все права защищены