Време е вече да си отидеш!

Пепелен вятърът да те отвей!

Най-много болят очите невидени,

но с болката вечно се не живей...

Настървеното време от ъгъла дебне

да изтрие с гума нашите щрихи.

Срока на годност на елея ни меден

изтече. Луна и море безсилни се свиха

пред неговата търпелива властност,

зашумяха, засветиха уж както преди,

ала с друга, някак помръкнала яркост...

Зачакаха свръхнова да заблести...

Духовете ни, разбрали се в утринта,

претеглиха дълговете си на кантар...

Даваш ми - давам ти обичта,

дето носим в нас за дар и товар!...

Време е всеки пътя си да хване

и в крачката си поглед да устреми.

Каквото можахме, без резерва си дадохме!

Нека в мир да пътуват наш’те души!

Нека стрелкат се все напред и нагоре,

все по-светло да става около тях.

Ала въгленче малко ще остане да спори

в едната и да се бори

на времето с сивата прах...