Пак съм във капан

и четири дни остават.

Като четири живота

през ребрата ми минават.

През първия живея

със английския си ритъм –

бързина ме задушава,

ала с часове умирам.

През втория се смея,

но започва да вали

и така цял ден потъвам,

и се давя, и боли.

През третия работя

с хора вечно не разбрали

и без време съм умряла

със забравени морали.

В четвъртия – последен,

съм отказала да чувствам –

да умра ще е по-лесно,

щом съм вече полумъртва.

Четири дни минават,

четири пъти умирам

и един път се завръщам

с мисълта, че се прибирам.