На края на лятото вятърът може да пее -
на птиците звънкото вече отлитна на юг.
Усмихва се слънцето - още щастливо е, грее.
Понякога плаче дъжд в стария, прашен улук.
Но зрее живот по лозници и бели овошки.
Обагря стърнищата залез - рисува триптих.
И уж е септември, а август усеща се още,
макар да е утрото с дъх някак хладен и тих.
И мисля сега... за любов е най-точното време,
на прага на някаква зима - студена и зла.
Повярвай ми, толкова лято събрано е в мене,
че стига за двама ни. Чакам те! Само ела!