Време за мълнии

11 сент. 2023 г., 15:33

Поэзия

178 5 5

ВРЕМЕ ЗА МЪЛНИИ

Слънчицето тръшна се за сън.

Люлнаха го есенните хълми.

Припна пак магарешкият трън –

дворчето с бодили да напълни.

Косерът във вехтите асми

окъсня с ден-два за гроздобера.

Няма кой и огън да стъкми –

както онзи ден, и както вчера.

Циганите шитнаха за скрап

медното казанче за ракия.

Черно гледа белия ми хляб

кучето край празната синия.

Аз броя убитите мухи,

кацнали на празните ми ясли.

Два домата в рехави лехи,

три пипера, ред по редом расли.

А пред мен е път, постлан с чакъл.

Кметът смята черквата да бутне.

Тръгвам си, тъй както бях дошъл,

без да знам дали ще съмне утре.

Дядовият бор изгни до пън.

С плъхове хамбарите са пълни.

И търкалят се през моя сън

в мозъка ми кълбовидни мълнии.